Когато възрастен човек вече не може да живее напълно самостоятелно, семейството често започва да разглежда различни възможности за дългосрочна грижа. Две от тях са настаняването в старчески дом и в хоспис. Макар и на двете места човекът да може да получава помощ в ежедневието, медицинските му потребности са един от основните фактори, които трябва да определят избора.
Старческият дом е ориентиран преди всичко към хора, които се нуждаят от сигурна среда, помощ в ежедневието и социална подкрепа. Част от обитателите могат да бъдат сравнително самостоятелни – да се движат, да се хранят и да извършват голяма част от ежедневните дейности без чужда помощ. Други имат нужда от съдействие при обличане, къпане, придвижване или организиране на приема на предписаните им лекарства.
Това не означава, че в домовете за възрастни липсва здравна грижа. Конкретният обхват обаче зависи от самото заведение, персонала и услугите, които предлага. Затова семейството трябва предварително да провери какво точно се осигурява, вместо да предполага, че всяка медицинска потребност може да бъде поета на място.
При хосписа здравословното състояние на пациента обикновено е много по-централна част от ежедневната грижа. Хоспис може да бъде необходим при трудно подвижни и лежащо болни хора, пациенти с напреднали хронични заболявания или хора, които след болнично лечение все още се нуждаят от продължителни медицински и санитарни грижи.
Лежащо болният пациент например има потребности, които далеч надхвърлят осигуряването на храна и чиста стая. Продължителното обездвижване увеличава риска от декубитални рани, загуба на мускулна сила и други усложнения. Необходими могат да бъдат редовна промяна на положението на тялото, подходяща хигиена, грижа за кожата, помощ при хранене и прием на течности.
В зависимост от състоянието, лекарските назначения и възможностите на конкретния хоспис медицинската грижа може да включва наблюдение на определени показатели, прием на предписани лекарства, превръзки и други процедури. При част от пациентите може да бъде включена и рехабилитация или подходящо раздвижване.
Именно тук се вижда защо въпроси като гледане на лежащо болен цени и грижа за възрастни хора не трябва да се разглеждат единствено през месечната такса. Двама възрастни могат да имат напълно различни потребности и съответно грижата за тях да изисква различен персонал, оборудване, консумативи и медицинско наблюдение.
Добър пример е човек след тежък инсулт. Той може да бъде изписан от болница, защото острото лечение е приключило, но да остане със сериозни двигателни ограничения. Възможно е да не може да става самостоятелно, да има нужда от помощ при хранене и хигиена и да се нуждае от рехабилитация. В такъв случай трябва да се търси място, което реално може да осигури необходимото ниво на грижа.
От друга страна, възрастен човек със сравнително стабилно здравословно състояние може да няма нужда от подобна медицинска подкрепа. Ако основните затруднения са свързани със самотното живеене, домакинството, придвижването и необходимостта от наблюдение, подходящият старчески дом може да отговори по-добре на потребностите му.
Деменцията е пример за състояние, при което границата невинаги е очевидна. Човек може да бъде физически активен, но да се нуждае от постоянен надзор заради дезориентация и проблеми с паметта. В по-напреднал стадий може да стане трудно подвижен и да има нужда от значително повече санитарни и медицински грижи. Затова диагнозата сама по себе си не е достатъчна за избор на подходящо място.
Важно е да се разбере и разликата между хосписната и болничната помощ. Хосписът не замества болницата при остро състояние. Внезапен задух, загуба на съзнание, признаци на инсулт, тежко кървене или друго сериозно влошаване могат да изискват спешна медицинска оценка и болнично лечение. Хосписът е предназначен за продължителна грижа според състоянието на пациента, а не за всички форми на активно болнично лечение.
Преди настаняване семейството трябва подробно да опише здравословното състояние на своя близък и да попита какви грижи могат реално да бъдат предоставени. Особено важно е да се уточни каква помощ се предлага през нощта, как се обслужват лежащо болните, как се организира приемът на лекарства, има ли възможност за рехабилитация и как се процедира при внезапно влошаване.
Не по-малко важно е отношението към самия човек. Медицинската грижа не трябва да се свежда до измерване на показатели и изпълнение на процедури. За възрастния или тежко болния пациент спокойното общуване, личното достойнство, добрата хигиена, комфортът и контактът с близките са съществена част от качеството на живот.
Затова изборът между хоспис и старчески дом трябва да започне не с цената или външния вид на стаята, а с реална оценка на потребностите. Колкото по-зависим е човекът от постоянна медицинска и санитарна помощ, толкова по-важно е избраното място да разполага с подходящите условия и персонал. Правилното решение е това, което осигурява необходимото ниво на грижа днес и може адекватно да реагира, ако състоянието на човека се промени.