Според последното определение на American Marketing Association (AMA), „Маркетингът“ е организационна функция и съвкупност от процеси за създаване, комуникиране и предоставяне на стойност за потребителите за управление на взаимоотношенията с тях по начин, по който се облагодетелства организацията и всички свързани с нея страни.
Едно от по-старите определения гласи, че Маркетингът е проучване на пазара с оглед търсенето и предлагането на стоки, а маркетинговият отдел във фирмата се занимава с възможността за пласиране на продукцията. Това понятие е твърде остаряло и в никакъв случай не обхваща всички маркетингови дисциплини, свързани вътрешно-фирмените процеси и пазарните взаимоотношения.
В първоначалното определение на АМА от миналия век, схващането за маркетинга се концентрира в предоставянето на добавена стойност за потребителите. Икономическият модел за добавена стойност на продукта и стойността в обръщение са в центъра на теорията за маркетинга и когато пределната полезност достига своя апогей, маркетолозите осъзнават, че в условията на свободна конкуренция полезните продукти са толкова много, че от изключителна важност става създаването на трайни взаимоотношения с клиентите.
АМА актуализира определението за маркетинг, като добавя „за управление на взаимоотношенията с тях по начин, по който се облагодетелства организацията и всички свързани с нея страни“ към вече съществуващото определение и така се създава изцяло нов маркетингов модел – Управление на взаимоотношенията с клиентите (Customer Relationship management), който вече близо 10 години е причина за глобални промени в структурите на корпорациите, функционалните им процеси, информационните им системи и най-вече в комуникацията, обслужването и продажбите към клиентите.
Както става ясно, случило се е нещо фундаментално – фокусът на понятието е изместен от традиционният 4Р модел (product, price, place, promotion) към клиента (customer. consumer), който заема водеща роля при взимането на стратегически решения от корпорациите. Икономическата надпревара вече не е за това, кой ще направи по-добър продукт, с по ниска себестойност или оригинална дистрибуция, а за това кой ще накара клиентът да бъде щастлив и привързан към продукта или марката. Така се създава Клиентски ориентираната стратегия (Customer oriented strategy), която подчинява „4Р“ на клиента.
Разбира се, фундаментът на маркетинговата теория „4Р” не губи своето значение, но просто тези елементи на маркетинга вече са от второстепенно значение. „4Р” е съкращение от първите букви на английските думи:
Потребител е физическо или юридическо лице, което използва за собствени нужди, дадени стоки или услуги.В икономически контекст, потребителят се характеризира със способността си да избира измежду предлаганите конкурентни стоки и услуги. По отношение на микроикономиката, той е определен като физическо лице, което извън рамките на своята търговия, дейност и професия, сключва договор с даден снабдител.В юридически контекст, потребител е личност, защитена от закона на потребителите, която предлага или приема оферти, които задоволяват личните ѝ потребности, без комерсиална цел.
Цена е паричният израз на стойността на дадена стока или услуга. Тя се определя от търсенето и предлагането на пазара. Някои от факторите, които влияят на ценообразуването, са конкуренция, загуби, печалби и намесата на правителството.
По отношение на маркетинга, ценообразуването е от решаващо значение за маркетинговата стратегия поради две причини:
- цената трябва да възстанови разходите и да даде печалба
- цената трябва да е такава, че клиентите да са готови да я платят
Предпоставките при вземане на ценови решения са много, факторите, които им влияят — също. Общата политика на компанията и маркетинговата стратегия трябва да са добре съгласувани.