Макроикономиката е наука за икономиката на национално ниво като едно цяло — сбора от новосъздадените стоки и услуги, дохода на населението, нивото на безработица сред търсещите работа и принципите, определящи движението на цените. Макроикономиката може да се използва за анализ на действията, които могат да се предприемат, с цел постигане на цели от различна важност, каквито са икономическият растеж, стабилността на цените, премахването на безработицата и постигането на стабилен бюджетен баланс.
Микроикономиката е клон на икономическата наука, който изучава как индивидуалните дялове на икономиката, като домакинствата и фирмите, които взимат конкретни решения, за да алокират ограничени ресурси, обикновено в пазарите, където стоки и услуги се купуват и продават.
Друго определение: дял на икономиката, който изучава икономическото поведение на единични потребители, предприятия и индустрии и разпределянето на общата продукция и доход помежду им. Пример за микроикономически модел е да се гледа на индивида както като на доставчик на труд и капитал, така и като на единствен потребител на крайния продукт. От друга страна, предприятието се анализира в ролята си на доставчик на краен продукт и потребител на труд и капитал. Тази рамка определя картина на икономиката във вид на завършен цикъл.
Най-използваният модел в микроикономиката, обаче, е този за търсенето и предлагането. Той се основава на допускането, че индивидът винаги търси начин да увеличава личното си щастие, а предприятието – личната си печалба. В общия случай изводът е, че единствено свободния пазар води до най-добрия възможен резултат за всеки член на обществото. Според Адам Смит това се получава благодарение на невидимата ръка (обществото се саморегулира в пазарна среда). Тези допускания и изводи търпят много сериозна критика в икономическата наука, но си остават основополагащи като достатъчно опростени, но ефективни.
Микроикономиката има за цел по–доброто разбиране на пазарите и другите механизми за размяна на стоки и услуги, определянето на цени и разпределението на благата в обществото.
В икономиката брутният вътрешен продукт (БВП) е мярка за количеството произведени стоки и услуги за определен период от време в даден географски район. Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция. Често брутният вътрешен продукт се използва като показател за стандарта на живота на определена нация, но има икономисти, които са против това.
Брутният вътрешен продукт е крайната стойност на всички стоки и услуги, произведени в границите на определена географска територия за известен времеви период. Най-често периодът е годишен и ако не е споменат, се има предвид годишен. Това означава, че БВП на България е годишният БВП на България. Трябва да се прави разлика между БВП и брутен национален продукт, в който влизат и приходите от инвестиции в чужбина.